Sunday, June 14, 2009 10 comments

Качване на рейтинг

--- Здравейте, ето кратък туториал как да си качите рейтинга по торент тракерите (torrent trackers), като например Zamunda.net. Ако програмата не работи с някой торент сайт, вижте края на урока (има и друга програма).

0во. Свалете и инсталирайте .NET Framework 3.5 ако нямате. (Mirror 1) (Mirror 2)
1во. Свалете NRPG RatioMaster и разархивирайте програмата от .rar пакета. (Mirror 1) (Mirror 2)
ПС: Разархивирането става с програми като WinRar или WinZip.
2ро. Сега, отивате в замунда или в който и да е друг тракер. Чуквате на избраният от вас торент и го ЗАПАЗВАТЕ (Save или Save to... или Save as...), например: на екрана.
3то. Сега пускате uTorrent (ако нямате можете да го свалите от ТУК). RatioMaster-а работи и с други торент програми, но за този туториал ще покажа как става с uTorrent. ПС: Попринцип RatioMaster-а работи и без торент програма имайки опция да емулира такава. Така че и да нямате торент програма на компа пропуснете стъпка 4 и минете направо на 5та стъпка.
4то. Пускате uTorrent-а, добавяте торента от екрана (или от където сте го запазили преди) и го стартирате.
5то. Пускате RatioMaster-a. От Browse... добавяте торента и чуквате START, след което програмата ще почне "уж" да качва... Също така, при Speed Options може да промените Upload Speed за да качвате с повече Кбайти в секунда.
Размера на това което "уж" сте качили можете да гледате най-отдолу на програмата (точно под START, STOP, Manual....).
6то. След като сте постигнали желания от вас "уж" качен размер просто натиснете STOP, изчакайте програмата да си свърши нейните работи (до 5-10 секунди) и я затворете.
7мо. Ето крайният резултат:


ПС: Гледайте да не качите 8734658723535 TB защото ще се усетят и ще ви баносат. Качвайте умерено, днес малко - утре малко...
ПС2: Бай да уей, призовавам ви да НЕ ползвате такива програми а да си сийдвате като честни хора :).

ВНИМАНИЕ!
 Ако RatioMaster.NET (програмата по-горе) НЕ работи, изтеглете и ползвайте тази RatioMaster 1.9.1 която работи на същият принцип и с почти всички тракери.
Saturday, March 21, 2009 4 comments

Нещата от живота

Нещата от живота


======================================================



Далай Лама
Инструкциите за живота през новото хилядолетие

1. Имайте предвид , че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
2. Когато губите, не губете и урока.
3. Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.
4. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
5. Научете правилата, за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.
6. Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
7. Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.
8. Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.
9. Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.
10. Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
11. Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
12. Нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.
13. В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
14. Споделяйте знанията си с други. По този начин ще достигнете безсмъртие.
15. Бъдете внимателен със земята.
16. Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
17. Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
18. Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
19. Приемайте любовта и готвенето безразсъдно.

Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти.

За да се справиш със себе си , използвай главата си.
За да се справиш със другите , използвай сърцето си.

Само една стъпка дели ярост от опасност.

Ако някой те измами един път – това е негова грешка.
Ако някой те измами два пъти – това е твоя грешка.

Великите умове обсъждат идеи.
Средните умове обсъждат събития.
Дребните умове обсъждат хората.

Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко.

Прекрасните млади хора са творение на природата.
Но прекрасните стари хора са творение на изкуството.

Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои.

Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …
Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

======================================================



Хенри Форд
Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си.

Не се страхувай от провал .
Ти си се провалял много пъти , макар че може и да не си спомняш.
Първият път , когато започна да ходиш , ти падна .
Първият път , когато се опита да плуваш , едва не се удави , нали ?
Улучи ли топката , когато за първи път замахна с бухалката ?
….
Не се тревожи от неуспеха.
Тревожи се за шансовете , които ще пропускаш , ако поне не опитваш.

======================================================



Рой Кампанела

ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ :
ЛЕГЛОТО , НО НЕ СЪНЯ ;
ХРАНАТА , НО НЕ АПЕТИТА;
ЛУКСА , НО НЕ КРАСОТАТА;
ЕДНА КЪЩА , НО НЕ ЕДИН ДОМ;
ЛЕКАРСТВОТО , НО НЕ ЗДРАВЕТО;
СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА;
РАЗПЯТИЕТО , НО НЕ ВЯРАТА ;
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО , НО НЕ ЩАСТИЕТО;
СМЪРТТА , НО НЕ И ЖИВОТА ;
ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА ,
НО НЕ И НА НЕБЕТО .

======================================================



Обикновен Път
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

======================================================



Майка Терезa

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.

======================================================



На Семинар

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем. Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
*5-те най-богати човека в света
*5-те последни Мис Свят
*10 лауреата на Нобелова награда
*5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри.
Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
*трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
*трима приятели, помогнали ви в труден момент
*някой, накарал ви да се чувствате специален
*5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте?

======================================================



В час по философия

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен.
Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита
още веднъж дали съдът е пълен.
Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът -- когато смехът утихна -- искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви.
Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

======================================================



Чери Картър-Скот
Правила за човешките същества

1. Ще получиш тяло. Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде твое през цялото време , докато си на тази земя.
2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3. Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране.,,Провалените"експерименти също са част от процеса , както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4. Урокът се повтаря , докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини , докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
5. Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота , през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6. ,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там", което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7. Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого , освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.
8. От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими .Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9. Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота , носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и да вярваш.
10. Ще забравиш всичко това.

======================================================



Най-хубавият ден

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .
0 comments

Истините на Джордж Карлин

Джордж КАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.

Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.



Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
0 comments

Рекомпилация от Бисери

Мале представям си какво е в Студентски Град, на всяка крачка - улица! [Жоро]

Кефат се там на некви дипломи втора употреба...
[Жоро]

Ловим Бримки (
надпис над къща в Обзор)

Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (ученик)

Баба ми живее сама на село. Тя има едно кученце и една кокошка. Качена върху един стол, тя кудкудяка по цял ден. (ученик)

Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка оставена от продавачка)

Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)

Няма да се събличам, направо почвам. (учителка по литература)

Баба Тонка била майка на повечето хъшове. (съчинение)

Големият град направил Павел ненормален, благодарение на това умряла жена му. (съчинение)

Славяните ловяли риба и други горски животни. (кандидат-студентски)

Рамбо Силек (второкласник)

Не мердайтесь! Не мердайтесь! Снимка на излезньотся! (фотограф към руски туристи на плажа)

Баба Илийца бръкнала в пазвата си, но там не намерила нищо освен малко сухи корички. (съчинение)

Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)

Смирненски с юмрук в ръка. (съчинение)

Във всеки двор говедо. (надпис на ТКЗС)

Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)

Повтарям един милион се пише с 6 нули, а половин с 3. (военен)

Главата на войника е да мисли, а мозъка да съобразява. (военен)

Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате. (учителка)

Калугерът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя отговорила, че не може, защото в гората я чакал един по-млад бунтовник. (кандидат-студентски)

Докато съм тук и ви чукам на тази маса ще мълчите. (учител)

Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност. (съчинение)

Искам да видя физиономии, които мислят. (учителка)

Ще ви го покажа, за да го видите визуално. (учителка)

Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта.
(съчинение)

Ето например Пешо, с едното ухо слуша, а с другото гледа през прозореца. (учителка)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (лозунг в цирка)

Правителствена болница вече ще обслужва само членове на правителството, с цел подобряване здравното обслужване на населението.

Иван Асен не обичал да гледа тъжни вестоносци. Той обичал веселите годежари! Вместо меча си той вадел нещо друго. (кандидат-студентски)

Ученици можете ли да си представите колко много насекоми е имало в палеолита, това не са стотици ,милиони , милиарди , а десет хиляди!!! (учителка по биология)

В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.

Ставане сутрин точно в пет, независимо колко е часът! (вoенен)

...в нощта на 7 срещу 9 септември.... (кандидат-студентски)

Имате ли розовата пантера, но в синичко, че е за момченце?

Да приберем до зърно хляба на народа! (лозунг по време на жътва)

-Кога е създадена българската държава?
-Незнам бе госпожо, тогава бях болен!

Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай. (учителка)

Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца. (учителка)

Ученикът слуша музика в час по музика! (забележка в ученически бележник)

По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход. (ученическо съчинение)

Варосайте бордюра в черно! (старшина)

Полусанитарен ден. (надпис на врата на аптека)

Цар Борис трети се родил при леля му, защото майка му отсьствала.

При кмета се влиза само при голяма нужда. (табела)

Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно! (учител)

Сироп-няма...хоци доци-също! (табела на павилион за закуски)

Искам сега да си легнете културно и грамотно. (военен)

Асансьсрът е повреден. Най-близкият работещ асансьор е в съседния вход.

Точно вие ли момчета не знаете къде да поставите пълния член... (учител)

Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах", нито "Ох"! (учител в час по физика)

Момчетата са без облекло и се държат непристойно! (забележка от учител по физическо)

Престанете да се изпразвате в часа ми!!! Имам предвид духовно! (учител)

Не ме правете на луд,аз да не падам за първи път от Марс! (военен)

Седнете си на оная работа и си го научете... (учителка)

Ученикьт мете двора в час по биология! (забележка в бележник)

Сирените вият, звънци, тревога, а той какво: в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли пикае. (военен)

Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно... (кандидат-студентски изпит)

"Да не се пръцка близо до огън." (надпис на български върху дезодорант)

-Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа.
-Ами обърни го от другата страна!

Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там... (военен)

Сега ти тургам среден, да знаеш че още няколко пъти ще те мина !

В бедрата на земята се крият... (из ученическа тетрадка)

Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена! (на изпит по право)

Колкото по-дълъг е члена, толкова по-пълен е акта! (из лекция по гражданско право в СУ)

"Декамерон" е творба на сексуално-приключенска тема!

... ако още ведньж, ти отзад свирнеш,такава свирка ще ти извьря.......

На луната живеят лунатици. (из съчинение по литература в III клас)

Животът е като детска дрешка-къс и наакан.

"И Райна Кабаиванска развяла знамето..." (кандидат-студентски)

Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво,а на теб не

Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание. (из ученическа тема)

Ботев е кол, на който се вее знамето на българската поезия! (кандидат-студентски)

Водата се среща в три състояния, твърдо, течно и безобразно. (из домашно на третокласник)

Да внимаваш да не се удавиш, че ще те пребия. (майка към сина си)

Ще се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг! (военен)

Ученикът не знае защо ходи на училище, държи се като първобитен човек (забележка в бележник)

Тогава кошутата погледнала с подмокрени очи. (из съчинение в седми клас)

Когато човек се задави, може да умре много сериозно

A сега песента на металика "and nothing else matters", или ти повече не си ми майка (DJ в дискотека)

Баба Илийца напъна кола..... (из ученическо съчинение)

Давам стая за момиче с голям балкон. (обява във вестник)

Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар (обява във вестник)

Рой Кийн демонстрира един от своите невероятно точни пасове, за жалост неадресиран до никого. (футболен коментатор)

Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче. (забележка в дневник)

Янко музиканта сам си правел свирки (из ученическо съчинение)

Иван Вазов е имал рядкото щастие, да стане патриарх на българската литература

По това време е имало и жени- воеводки, които са обладавали по стотина- двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България

Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия...

Баба Тонка - видна българска революционерка, размахала бяла кърпичка, с риск да забележат, че не таи лоши намерения

Който хлопа да не хлопа!Нямаме час по тъпанарство!

-Няма смисъл да влизате,колега, ние свършваме вече!
-Няма нищо, значи ще свърша с вас!

Бойко е разочарован и майка му го жени за Райка...но той не й обръща внимание и тя скоро забременява...
- Е...все пак й е обърнал малко внимание!
(
разговор между ученичка и учителка)

Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море. (ученик)

Днес времето ще е хладно, така, че никакви къси гащи и чадъри,всъщност вземете си само чадъри и никакви гащи... (водещ на радио "Вива")

Конят освен всичко друго е и средство за удоволствие...... (учител по история)

И Мишо много добре се справя, само дето си слага пълния член отзад... (учителка по немски език)

Застрашава живота на съучениците си , като хвърля тебешир по тях! (забележка в бележник)

Здрасти! Като те видя - все за теб се сещам...

Лодката плавала по живописните брегове на реката. (из ученическо есе)

Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално. (ученически анализ на "Хаджи Димитър")

Алеко чул приближаващия се водопад (из ученическо съчинение)

- Господине, кога ще ме оформите?
- Ами аз като ви гледам добре сте си оформена...
(в края на срока)

Геройте на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости (из тема на ученик от 11 клас)

"Спи в час и гледа през прозореца" (забележка в бележник)

Дядо Йоцо чувствал новата действителност, но не можел да я усети. (Анализ на учителка по литература)

Бисере, веднага иэвади пищова между краката! (учителка)

Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките... (в час по физическо)

Основното земеделие на прабългарите било скотовъдството.

И ето, 37-годишния Важиха пада. Съдията му показва жълт картон за симулация. А той може да е паднал от възрастта си.

- Ето така танцуват барелините, а мъжете им вдигат краката. Ама аз сама си ги вдигам! (петгодишно момиченце обяснява на майка си, как се танцува балет)

Мъжът пие, за да установи физически и духовен контакт с жена си, но дори и пиян, той не може... (кандидат-студентска работа)

Г-н депутат, така подаден, Вашият член няма да влезе.
Sunday, February 22, 2009 5 comments

Инсталация на Windows XP от USB Flash диск

Здравейте, ето ви начин как да инсталирате Windows XP на вашият комп от флаш-ка.

===== ПОДГОТВЯНЕ НА USB FLASH ======
(нулево) Свалете Windows XP от нет-а и го запишете на CD (ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! - НЕ СТАВА моунтвайки ISO-то с DAEMON-TOOLS) и вкарайте USB флаш-а в пц-то.

1во. Сваляте bootable_thumbdrive.rar (MIRROR 1) и разархивирате в C:\ (или в дяла където ви е инсталиран Winбозата)

2ро. Отваряте файла C:\usb_prep8\usb_prep8.cmd - ще ви се отвори черното прозорче на CMD-то:

след това натиснете някой бутон на клавиятурата за да продължи процеса. Ще ви се отвори още 1 прозорец:

директно натиснете Start и като свърши там да си прави неговите работи можете да го затворите прозореца - НО НЕ И ЧЕРНИЯТ ПРОЗОРЕЦ! - него не трябва да го затваряте!

3то. Сега ще ви излязат едни неща в тоз черен прозорец.

* Напишете 1 и натиснете Enter - ще ви се отвори един прозорец и от там трябва да посочите къде е XP-то.
* Сега напишете 3, натиснете Enter и напишете буквата на дяла където ви е флаш-ката (например: G или I - само буквата, G: или I:\ НЕ СА ВАЛИДНИ!)
* Напишете 4, натиснете Enter и ще трябва да почне да изброява разни глупости. От време на време ще трябва да натискате по някой бутон за да продължи процеса.

4то. Когато процесът привърши (ще ви иска като горе да натиснете произволен бутон и черният прозорец ще се затвори) рестартирате си машината и започвате инсталацията.

5то. Ако нищо не става след като рестартирате, най-вероятно не сте задали в BIOS-а да ви се пуска 1во USB-то. За да направите това, след като рестартирате - натискайте бутона DEL или F2 за да влезете в конфигурацията на BIOS-а (бутона зависи от марката дънна платка която ползвате). След като влезете, търсете някъде "Boot" или "Boot Preferences" и от там правите USB или Removable Devices ... (или нещо от сорта). Можете да го направите ТАКА:

или ТАКА:

и двата начина стават. След това запазете промените и ПЦ-то само ще се рестартира.

6то. Ако пак не тръгва инсталацията, бъдете сигурни че спазвате следните неща:
* Имате PC
* Имате USB Flash
* Вкарали сте USB-то в PC-то


Готово.

The End.
Monday, February 02, 2009 1 comments

Законите на Мърфи (всички)

Законите на Мърфи



Общи
· Усмихни се.Утре ще бъде по-лошо.
· Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.
· Ако нещо може да се обърка, то то се обърква.
· Когато не искаш нещата да се объркат в даден момент, то те се объркват точно тогава.
· Ако оставим нещата да се развиват от само себе си, положението се променя в посока от лошо към по-лошо.(Ако не се месим-също)
· Винаги ще намериш нещо на последното място на което търсиш.
· Ако току що сте си намазали филия с лютеница, то непременно ще я изпуснете на най чистото място около вас и филията непременно ще падне с намазаната страна надолу.
· Няма значение колко трудно и колко скъпо си купил нещо, защото когато го купиш веднага ще го видиш по-евтино в друг магазин.
· В природата нищо не е правилно.Следователно, ако всичко върви добре….значи нещо не е в ред.
· Когато човек реши да свърши нещо, което отлага отдавна, веднага се появява друго.
· Невъзможно е да направиш нещата недостъпни за глупаци, защото глупаците са много изобретателни.
· Ако нещо просто не може да се обърка, то все пак ще се обърка.
· Ако разбереш, че нещо може да се обърка по четири начина и си се подготвил, то веднага се пръква пети начин.
· Четливостта на даден документ е обратнопропорционална на важността му.
· Всичко се обърква изведнъж.
· Винаги, когато си се приготвил да правиш нещо трябва първо да свършиш нещо друго.
· Винаги си мислиш, че по другия път се стига по-бързо.
· Когато занесеш повреден уред на поправка, той проработва.
· Всеки си има план как да забогатее, но не е удачен.
· За да получиш заем, първо трябва да докажеш, че не се нуждаеш от него.
· Всяко разрешение развъжда нови проблеми.
· Всичко се поврежда правопропорционално на цената му.
· Ако всичко изглежда, че върви нормално, значи си пропуснал нещо.
· Майката Природа е кучка.
· Майката природа е на страната на скритите дефекти.
· Всичко хубаво в живота е или незаконно, или неморално, или води до затлъстяване.
· Количеството зло във всяка система е постоянна величина.
· Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда.
· Всичко отнема повече време, отколкото си очаквал.
· Всичко хубаво в живота е или незаконно и неморално, или те кара да надебеляваш.
· В случай на съмнение, направи го да звучи убедително.
· Две неща не бива да виждаш как се правят, за да ги консумираш - саламите и законите.
· Нациите и хората започват да действат разумно едва след като са изчерпали всички други възможности.
· Количеството интелект на планетата е константа, а населението расте.
· За да си спечелите враг, направете услуга някому.
· Никога нямаш време да го направиш правилно, но винаги има време да разрушиш нещо.
· Времето е пари, особено когато трябва да ви ги върнат.
· Разходите нарастват, за да погълнат приходите.
· Обикновените проблеми се решават веднага;важните проблеми не се решават въобще.
· Компромисът е винаги по-скъп от съставящите го алтернативи

Пътни закони на Мърфи
· Винаги връщането е по-дълго.
· Ако всички вървят срещу вас, значи сте влезли в платното за насрещно движение.
· Ако позволите някоя кола да ви изпревари, то : 1)тя ще бъде последната, която ще премине през спускащата се ЖП бариера, 2)тя ще пътува към същата цел, към която отивате вие и ще заеме последното свободно място за паркиране.
· Автобусът ще дойде едва тогава, когато е без значение дали ще се качите, или не.
· Независимо колко малка е повредата, вие се оплесквате целия с грес и масло.

Закони за взаимоотношенията
· Ергенството не е наследствено.
· Вероятността млад мъж да срещне дамата на своите мечти се увеличава в еометрична прогресия, когато той е в компанията на:
1) друго момиче, 2)жена си, 3)по-красив и по-богат приятел, 4)! тъщата !
· Произведението на красотата и ума на една жена е константа.
· Красивите жени поумняват поради честите си контакти с умни мъже.
· Грозните мъже оглупяват поради тичането подир красиви жени.
· Можете да лъжете всички хора за известно време и някои хора през цялото време, но не можете всички винаги.
· Приятелите идват и си отиват, а враговете се натрупват.

Закони за йерархията
· Във всяка йерархия всеки служител се стреми да се издигне до нивото на собствената си некомпетентност
· С течение на времето всички постове се запълват от некомпетентни лица.
· Работата се извършва от онези служители, които все още не са достигнали нивото си на некомпетентност.
· Предаността към ръководството се цени повече от ефективната работа.
· Всеки служител започва кариерата си от нивото на компетентност.
· Свръхкомпетентността е по-опасна от некомпетентността.
· Организацията на всяка бюрокрация е като отходно място - големите лайна винаги изплуват най-отгоре
· Ако има начин да се забави важно решение, то добрата стара бюрокрация винаги ще го открие.
· Всеки началник иска да увеличи подчинените си, а не съперниците си.
· В една йерархична организация, колкото е по-високо нивото, толкова объркването е по-голямо.
· Тези, които могат - действат, а тези, които не могат - преподават.
Закони за медицината
· Ако лекарят открие в паметта си някаква латинска дума, това далеч не означава, че той знае реалното и състояние.
· Колкото са по-скучни и остарели списанията в чакалнята, толкова по-дълго ще чакате пред лекарския кабинет.
· В последния ден от лечението хапчетата обикновено свършват.
· Хапчетата преди ядене са най-гадни.
· Дори водата придобива лош вкус, щом се взема по рецепта.
· Ако вашето положение се подобрява, вероятно вашият лекар се е разболял
· Лекарството е вещество, което, инжектирано в плъх, се превръща в научна статия;а ако превишите дозата - в научна степен.
· Алкохоликът е лице, което пие повече от лекуващия го лекар.

Компютърните закони на Мърфи
· Всяка програма, която ти е подарена, когато я пуснеш, разбираш че е излязла от употреба.
· Всяка дадена програма ти струва повече и ти отнема все повече време, когато я пускаш.
· Ако някоя програма е полезна, то тя трябва да се смени.
· Ако някоя програма е безполезна, то тя трябва да се документира.
· Всяка дадена ти програма ще запълни свободната ти памет.
· Цената на дадена програма е обратнопропорционална на нейната потребност.
· Сложността на програмата расте докато надхвърли възможностите на програмиста, който я поддържа.

Законите за любовта
· Винаги взимат добрите.
· Ако някой не го вземат, има причина.(поправка на №1)
· Колкото някой е по- хубав, толкова по далече е.
· С пари любов не се купува, но можеш да се пазариш.
· Най-хубавите неща в света са свободен живот и стойността на всеки лев от него.
· Най-милото действие си има не чак толкова мило противодействие.
· Ако изглежда твърде хубаво, за да е истина, сигурно не е.
· Колкото е по- красива жената, която те обича, толкова по-лесно ще я напуснеш без никакви по-сериозни чувства.
· Нищо не се подобрява с възрастта.
· Сексът се лекува с повече секс.
· Винаги се случва в грешното време от месеца.
· Мъж в къща е по-добре , от отколкото двама на улицата.
· Ако ги хванеш за топките, сърцата и акълите им ще те последват.
· Девствеността е лечима болест.
· Когато жената се научи да разбира мъжът си, тя спира да го слуша.
· Най-добрия начин да държиш мъж е в твоите ръце.
· Когато е тъмно, всички жени са красиви.
· Не беше ябълката на дървото, а двете на земята, които причиниха бедата в градината.
· Преди да намериш твоя принц, трябва да целунеш доста жаби.
· Любовта е триумф на въображението над интелигентността.
· По-добре да си обичал някой преди, отколкото никой никога.
· Никога не лягай с жена, която има повече проблеми от теб.
· Никога не се карай с изморена или отпочинала жена.
· Въздържай се от вино, жени и песни, най-вече от песни.
· Жената никога не забравя мъжа, който е можела да има, а мъжа-жената, която не е могъл да има.
· По-добре е да си разглеждан, отколкото незабелязан.
· Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш.
· Не го прави, ако не можеш да го поддържаш.
· Няма разлика между тъп и умен мъж, когато са влюбени.
· Любовта е заблуда, чрез която различаваме една жена от друга.

И техническите му закони
· И в най-простата сметка можеш да допуснеш всички възможни грешки.
· Каквато и грешка да допуснеш при изчисление, тя винаги е насочена към причиняване на максимални щети.
· Не можеш да кажеш в коя посока е минал влака като гледаш релсите.
· Логиката е систематизиран метод за достигане до грешни изводи и заключения с увереност.
· Когато една система стане напълно определена и ясна все се намира някой проклет тъпак , които открива нещо, което или прави системата непотребна, или я преобразява до неузнаваемост.
· Технологията я управляват тези, които успяват в нещо, което не разбират.
· Във всеки проект с постоянните величини трябва да оперираме като с променливи.
· Във всеки план или конспект най-голяма е вероятността да изпуснем основната идея.
· Времето за всякя доставка, предвидено по проект, трябва да се умножи с константа 2, 01.
· Взаимозаменяемите части не са такива.
· Ако зидарите строят сградите както програмистите пишат програмите си, тогава първия кълвач които се появи на сградите ще унищожи цивилизацията.
· Благосъстоянието и разкошът на един офис са обратнопропорционални на платежоспособността на фирмата.
· Експерт е този , които знае повече и повече относно по-малко и по- малко докато накрая не узнае всичко за нищо.
· Кажи на някой, че има 300 милиарда звезди във Вселената и той ще ти повярва.Кажи му , обаче че пейката е с неизсъхнала боя и той ще я пипне, за да се убеди, че е така.
· Всички велики открития са направени по погрешка.
· Нищо не се построява точно по плана и съобразно бюджета.
· Обявената от производителя мощност трябва да се умножава с константа 0, 5.
· Добре е всичко, което свършва.
· По време на всяка среща минутите се пестят, а часовете се прахосват.
· Провал няма да има , докато не бъде проверен и последния чарк.
· Да се греши е човешко, но наистина да оплескаш нещата ти е нужен компютър.
· Ние не знам дори 1% от нещата, които трябва да знаем.
· Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия.
· Един компютър прави толкова грешки , колкото правят 20 мъже за 20 години.
· Нищо не амбицира обикновения работник повече от това да види шефа си да спазва работното време.
· Някои успяват като по учебник без да знаят кой е създал този учебник и дори какво е написано в него.
· Основната задача на техническия дизайнер е да прави нещата трудни за производителя и невъзможни за потребителя.
· Дадените в проспекта оптимални условия за работа не съществуват в природата.
· Експерт е този, който казва, че работата ще отнеме много време и много пари.
· След като всичко е казано и направено излиза, че повече е казано, отколкото направено.
· Сложна система, която работи е еволюирала от проста работеща система.
· Ако не разбираш нещо, значи то е очевадно.
· Всичко е възможно, освен карайки ски да преминеш през въртяща се врата.
· Единствената перфектна наука е тази, която се базира на миналото.
· Ако го няма в компютъра, значи че не съществува.
· Ако експериментът е успешен, значи нещо се е объркало.
· Когато нищо не помага, прочети инструкциите.
· Всичко, което се издига нагоре, след това пада.
· Когато работиш и изпуснеш някой инструмент, той ще се търколи в най-отдалечения и най-трудно достъпен ъгъл.
· Всяка проста теория е записана по възможно най-сложен начин.
· Степента на техническата компетентност на даден човек е обратнопропорционална на неговата длъжност.
Sunday, February 01, 2009 0 comments

Най-остроумните закони на планетата

НАЙ-ОСТРОУМНИТЕ ЗАКОНИ НА ПЛАНЕТАТА (няма такъв смях)

~~~ ЕВРОПА ~~~
Англия
На дами не е позволено да ядат шоколад, докато пътуват с обществен транспорт.
Мъжът може да върши "малката работа" на публично място само върху резервната гума на автомобила си, положил дясната си ръка върху возилото.
Гърция
Присъда грози мъжа, който целува жена на публично място.
Дания
Опитът за бягство от затвора е углавно престъпление, но ако беглецът(бегълката) бъде заловен/а, трябва да излежи останалата част от присъдата.
Никой няма право да включва двигателя, докато някой лежи под автомобила.
Италия
Според един от местните закони жените с име Мария нямат право да проституират. Професионалното мошеничество е противозаконно.
Франция
Собственикът на свиня извършва углвано престъпление, ако даде на животното име Наполеон.
Швейцария
Забранено е пускането на вода в домашната тоалетна след 22 часа.
Противозаконно е да слезете от автомобила си, като го оставите незаключен и ключовете са на таблото.
Шотландия
Ако сте щастлив собственик на крава и се напиете, вие сте закононарушител.

~~~ АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ ~~~
Австралия
Децата нямат право да купуват цигари, но напълно легално могат да пушат.
В щата Виктория е престъпление в неделя следобед да се носят розови къси панталони. В същия щат електрическите крушки могат да бъдат сменяни само от професионален електротехник. Нарушението се наказва с глоба от 10$.

~~~ АЗИЯ ~~~
Израел
Ако дадена радиостанция излъчва нелегални предавания пет или повече години, става легална.
Индия
Законът забранява наличието на повече от пет изпражнения от плъх в един колограм ориз, пшеница или царевица. Такъв е допустимят брой косми от плъх в изброените до тук продукти.
Китай
По закон всяко семейство може да има сомо по едно дете. За всяко нарушение на закона родителите плащат глоба.
Ако някой се дави, опитът да бъде спасен е противозаконен, защото се тълкува като намеса в личната му съдба.
КНРД
Пътните полицай са длъжни да обявяват всички подкупи, получени от водачи на моторни превозни средсва.
Саудитска Арабия
Лекарите мъже нямат право да преглеждат жени. На жените е забранено със закон да стават лекари.
Сингапур
На гражданите е строго забранено да се разхождат голи дори вкъщи - приема се за порнография.
Тайланд
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да шофира с риза.

~~~ ИЗТОЧНА АФРИКА ~~~
Мъж, който вози на велосипеда си жена и не е в роднински отношения с нея, може да бъде признат за виновен в прелюбодеяние, ако са го видели достатъчен брой свидетели.

~~~ СЕВЕРНА АМЕРИКА ~~~
Канада
Забранено е качването на самолет по време на полет.
Алабама
Забранено е издухването на носа по вятъра.
Никой няма право да носи фунийка със сладолед в задния си джоб.
На гълъбите е забранено да кълват камъчета на покривите.
Аляска
Противозаконно е наблюдаването на лосовете от самолет.
Аризона
Ловът на камили е углавно престъпление.
Не е разрепено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.
Арканзас
Учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата.
Кънектикът
Пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце.
Делауер
Престъпление да заложите в заложна къща собствения си дървен крак.
Флорида
Жените домакинки по закон нямат право да трошат повече от три чинии на ден.
Хавайските острови
На гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите.
Индиана
Който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-малко четири часа след консумацията.
Калифорния
Противозаконно деяние е залагането на капан за мишки от човек, който не притежава ловен билет.
Углавно престъпление е да се стреля по животно от движещо се превозно средство освен в случаите, когато става въпрос за кит.
Луизиана
Престъпление срещу закона е да се обере банка, а след това да се стреля по касиера с воден пистолет.
Уайоминг
Жените нямат право да пият, застанали на по-малко от метър и половина от бара.
Уисконсин
Забранено е сервирането в обществените ресторанти на ябълков сладкиш без извара.
Вашингтон
Съгласно закона за ограничаване на престъпността водач на моторно превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизането в населено място да спре и да телефонира на шефа на полицията.
Противозаконно е да се рисуват точки върху американския нацонален флаг.
Юта
Углавно престъпление е сексуалният акт в задната част на линейка, която е на път към болен.
Тексас
Противозаконно е да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити.
Нарушение на закона е да се пърди в асансьора.
Ню Йорк
Забранено е носенето на домашни пантофи след 22 часа.
Углавно престъпление е да замеряте някой по главата с топка.
Оклахома
Престъпление е да се оставят хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила. Ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета, необходимо е специално разрешение, подписано от кмета.
По закон никой няма право да отхапе от хамбургера на друго лице.
Западна Виржиния
Шофьорът има право да прибере за вкъщи това, което сгази на пътя.

--------------------------------------------

Ето нещо което може да се случи само в страната на неограничените възможности (САЩ)Това е най-добрата адвокатска история на годината, десетилетието а може би и на века. Истински случай!!!Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина. Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загуба” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.
Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.
6 comments

Истории за ЧОРАПИТЕ и ГАЩИТЕ

ЧОРАПИТЕ-1

Ето тука една дъъъъъъълга поредица 2 в 1. Историята с чорапите, и гащите. И така... първо започвам с чорапите и след това с гащите.

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нашите да я карат в болница. В 3 през нощта, дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полилвах.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената



ЧОРАПИТЕ-2

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.


ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.



ЧОРАПИТЕ- 3: КАЗАРМАТА

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".


ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първияден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята.
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак спротивогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехналите цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките..... качествена изработка. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме бградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.



ЧОРАПИ-4: АФРИКА

Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак.

ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.
ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и се олюля - ???
Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.
ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.
ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.
ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя изкрещя и се сви в ъгъла.....е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/
ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?
ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.
ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.
ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...
ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.
ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.
ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.
ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.
ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.
ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето ръжат над нас не ми харесват.
ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.
ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.
ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.
ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?
ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Гледах като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво равят ......what tha ''......всички падат от клоните като презрели домати.
ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.
ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.
ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.
ден 24: Не помня.
ден 25: Не помня.
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.



ЧОРАПИ-5: СОФИЯ

Заминавам да уча в София.Ще ставам доктор.След честите ми посещения в болницата се влюбих в обстановката и реших да ми стане втори дом.Майка ми е доста притеснена ,а баща ми......него не мога да го видя ,защото мъкне багажа ми.Само не мога да разбера ,защо тези хора решиха ,4е са ми нужни няколко сака с 4орапи...!?Както и да е ,важнто е ,че не на мен ще ми тежат ,ще пратят багажа отделно

ден 1: Пътят беше 8 часа ! Страшно съм изморен ,въпреки че дремнах във влака.Смятам да пиша на БДЖ за състоянието на тоалетните.Даже тоалетна хартия нямаше ,но за щастие тениската беше достатъчно дълга.Нанесох се ,но част от багажа се е загубил по пътя,не ме интересува лягам да спя както съм с дрехите.
ден 2: Пристигнах на централна софииска гара.Невъзможно е да се разбере от коя страна да отида да си хвана някой рейс-добре че едно цигане ми отмакна част от багажа дакато съм спял и сега се ориентирах по миризмата от багажа си ,защото единия сак бе натъпкан с непрани чорапи.И така излизам си аз от гарата и що да видя цигането фанало един чорап и го е допряло така силно до устните си че на мен ми призля.По късно разбрах,че тук в София освен лепило си дишали и газовите пари от колите ,и така радиация тия негри не ги е фанала до сега.Спирката не беше далеч но на мен ми се стори така защото когато отидих да си взема сака от вече припадналото в безсъзнание чаве ме лъхна така познатата ми миризма и взе да ми се вие свят ...
В началото не почувствах нищо но един съвестен човек повикал бърза помощ ,защото около мен и чавето се били събрали един кусур хора в тежко състояние или гърчейки се.....На следващия ден се събудих в реанимацията на пирогов......
Всъщност, отпосле разбрах че се намирам там. Първата ми асоциация, когато видях надвесената над мен странна фигура със страховита физиономия и някакъв маркуч, виещ се и изчезващ зад гърба й, реших, че съм отвлечен от извънземни.
- А, вече сте буден - промълви фигурата. Гласът й бе приятен, но звучеше малко приглушено. Измъкна някаква спринцовка и я заби в системата.
- Ъм, таквоз... къде съм? - запитах аз, докато премигвах на парцали. Все още виждах размазано, а съмнението, че се намирам в някакъв космически кораб отстъпваше на заден план, изблъскано от жалката атмофсера, която ме заобикаляше. Или отвлеклите ме извънземни бяха адски бедни, или се намирах в някоя болница.
- Намирате се в Пирогов, реанимацията, по-конкретно - сестрата сякаш прочете мислите ми. А може би по-скоро отговаряше на въпроса ми? Още бях толкова зашеметен, че не бях сигурен дали наистина съм бил в състояние да издавам звуци или просто съм си мислел.
Огледах се доколкото ми позволяваха атрофиралите от продължителното лежане мускули, но освен странната апаратура, купчината ароматизатори за тоалетна зачервените ми очи не регистрираха най-важното - багажа! Сигурно са ми откраднали чорапите, помислих си аз.
Е, оказа се, че го бях казал на глас, защото сестрата се засмя (а може заплака, не можах да разбера) и каза:
- А, чорапите ви ли... Ами те...
Бедната не можа да каже нищо повече и се строполи на земята - явно противогазът й нещо не беше в ред.
Трескаво се заех да откачам впитите в мен игли, тръбички и тем подобни. Сестрата нямаше нищо против - просто лежеше на пода и лекичко се мяташе в конвулсии. За да се разсее, тя започна да повръща - установих това по покачването на стомашния сок, което можеше да се наблюдава през стъклата на противогаза. За да не се задави женицата, аз се наведох и й махнах противогаза - в този момент тя спря да повръща, изхъхри отчаяно и сграбчи гърлото си. Явно не можеше да диша...
- Само Левски - каза ми тя. Е ако трябва да бъдем честни, намекна ми го с цвета на лицето си - чисто синьо.
Не можех да разбера защо тя се държеше толкова невъзпитано - вместо да се погрижи за пациента си, тя взе, че умря. Преместих сведения си поглед от съвсем пресния й труп към краката си. Установих, че левия ми чорап бе смъкнат наполовина. Запитах се кой ли се е опитал да ми открадне чорапите и погледа ми попадна на някакви тебеширени очертания пред леглото ми (ако хората можеха да наблюдават себе си отстрани, щях да знам, че гореспоменатите очертания принадлежат на един от санитарите, имал неблагоразумието да се опита да ми свали чорапите. Но тъй като не сме надарени с тази способност, просто ги огледах любопитно, смъркнах една линия за всеки случай - уви, беше просто тебешир) и излязох през вратата. Исках за разнообразие да напусна през прозореца, но труповете на гълъбите, застинали в непонятни пози ме смутиха - не исках да ги осквернявам и затуй просто си излязох през вратата.
Коридорите бяха пусти - не се мяркаше жива душа. Нямаше никой с изключение на труповете: те покриваха плътно доста голяма площ, като на някои места с успех можеше да се ходи по тях без да се докосне земята. Повечето от тях бяха пациенти - дъртаци от двата пола, но тук-таме се виждаха и трупове в бели престилки. Направи ми впечатление, че всички те бяха умрели, стиснали гърлото си.
В този момент дочух някакво трополене. Обърнах се и видях някакъв бледен тип, носещ някаква чанта. Вгледах се по-добре - и познах открадната си чанта.
Пичът вървеше бавно - бе вкочанен и му беше трудно придвижването. Отвреме навреме бъркаше в торбата ми и хвърляше по някой чорап на пода.
- Ей, кво правиш бе, калмук! - викнах аз и се хвърлих да събирам чорапите си - все пак трябваше да ги пера... може би след няколко години.
Бледният ме изгледа странно и извика на свой ред: - Спри!
- Даай още! - обади се и трети глас, за да си получи трио.
Изненадано погледнах в посоката, от която идваше гласа и видях някакъв хирург, доскоро мъртъв, който посягаше с ледените си ръце към краката ми. Доближи се с мъка, вдъхна дълбоко и каза:
- Ах, амброзия за белите ми дробове.
В този миг първият мъртвец падна на колене. Помислих, че е умрял наново, но не би. Той се бе втренчил в мен и по-точно в краката ми.
- Извинете, господарю, не ви видях... Съжалявам, че ви извиках така, просто не ви подуших добре...
Двамата с хирурга започнаха да ми се кланят, а налягалите наоколо мъртви се надигнаха в следствие благословения аромат на чорапите.
- Но какво става? - запитах аз в недоумение.
- Няколко ваши чорапа, о, господарю на аромата случайно бяха попаднали в моргата при мен и ме събудиха... аз сума ти години правя аутопсии, но такъв аромат не съм усещал... той първоначално ме уби, но после ми даде нов живот...
В този миг вратата на стаята ми се отвори и сестрата излезе. Тя също ми се поклони и каза:
- какви са вашите желания, о, господарю на Великата Смрад.
Аз понечих да й кажа, защото въпреки, че беше мъртва все още ставаше да удовлетвори типично живите ми потребности, но преди да си отворя устата, всички възкръснали завикаха в един глас:
- ВЕЛИКА СМРАД! ВЕЛИКА СМРАД! ВЕЛИКА СМРАД!
Вдигнаха ме на ръце и ме понесоха нанякъде, като не спираха да скандират.
- ВЕЛИКА СМРАД! ВЕЛИКА СМРАД...
Аз заподскачах и започнах да ръкомахам в такт с възгласите им.
- Велика смрад! Стига си се мятал, стой мирен, смрадливецо! - дочух някакъв глас сякаш много отдалеч. Отворих очи и видях някакъв санитар със стиснат нос да смъква чорапите ми с два пръста. Намирах се в реанимацията на Пирогов.
Реанимацията на Пирогов
Отворих едното си око.След кратко оглеждане на обстановката се опитах да седна в леглото.Не успях,явно упойката или с каквото там ме бяха боли още ме държеше.Виждах всичко размазано..Мина известно време.Помислих:"Да еба упойката..."Повърнах.Главата ми вече трябваше да се е пооправила,какво не беше наред?Минаха още няколко минути.Изведнъж в стаята нахлуха познатите санитари.С противогази,естествено.Единият мрънкотеше нещо за "емиграция" и "полюси",другият избоботи,че било същото.Не знаех за какво ставаше въпрос,но и честно казано не ме интересуваше.Хората се приближиха към мен,единият се наведе и промълви:"Свърши се,моето момче"."Абе вие луди ли сте бе",изкрещях аз."Баси ненормалния народ,каква е тази ваша имунна система все с противогази да се разкарвате около мен и да ми припадате!Свършено,несвършено,не ме ебе,искам да отида да се разтъпча малко".В този момент осъзнах причината да виждам размазано-през...хм..парата,която се носеше из въздуха всичко се виждаше така.Отметнах чаршафа и тръгнах да ставам от леглото.За мое най-голямо очудване, се изтърсих на пода.Онези тъпаци само ме гледаха странно и клатеха глави.Единият ме вдигна и ме сложи на леглото,пак ме погледна и каза същото-"Свърши се,мойто момче".Погледнах надолу-краката ми ги нямаше.До колената.Просто ги нямаше.Опипах чаршафа,на който трябваше да лежат глезените ми.Беше хладен и..празен.Не можех да разбера какво става,защо това се е случило на мен-толкова зъл ли бях,какво направих на този свят,защо точно на мен трябваше да се случи това?не издържах.Сълзите просто потекоха от очите ми,след минути одеалото беше мокро.Мъжете изчезнаха някъде.Оставиха ме сам,сам с мокрия чаршаф,сам с обърканите ми мисли.След още няколко минути съм припаднал.
Десет дни по късно
Количката е удобна.Много е странно това чувство..Да си имал нещо,и да си го загубил.Сега обаче като че ли свикнах.Странно е да въртиш тези колелца по улиците на такъв голям град,който е абсолютно празен.Парата от въздуха почти изчезна,и той се избистри.Скоро обаче храната ще започне да се разваля,трябва да намеря някое населено място,понеже едва ли ще успея да се оправя сам.За сметка на това дрехите са супер,намерих си толкова сладки слипове...Не съм ги свалял от няколко дни,е освен заради основните нужди.Засега обаче ходенето по голяма нужда ми е проблем,не мога да се избърша сам.Това е дугата причина да намеря населено място.Както и да е,издържах досега,и ще продължа да се боря.Тези гащички много ми харесват обаче..няма да ги сваля скоро.

КРАЙ

Това беше за чорапите.. сега е ред на гащите...



ГАЩИТЕ

ден 2: Да му се не види, наистина трябва да си намеря някой да ми помага за голямата нужда. Днес не успях да издържа достатъчно дълго и пребоядисах сладките си слипове в кафяво... май ще трябва да ги сменям
ден 3: Какъв е тоя шантав град бе, един магазин за бельо няма! От гащите ми взе да понамирисва.
ден 4: На това му викам късмет! Пообиколих и открих една отдалечена от болницата уличка, на която имаше магазин за ароматни пръчици и свещи. Как може да смърди така бе, сантал ли, какво е там, не се траеше. Отпред обаче открих трупа на някакво момиче с ученическа чанта на гърба. В нея имаше леко смачкана закуска, която почти не миришеше. Намерих и торбичка с някакъв диск, трябва да си потърся дискмен, без музика няма да оцелея още дълго. Но което е най-хубавото - по някаква причина в торбичката имаше и чифт мъжки слипове! Сиви, с някакъв надпис с маркер на тях. Колко странно, изглежда, че са носени, но са прани и миришат на омекотител - гадост! Няма значение де, обувам ги такива, каквито са.
ден 5: Така е по-добре, слиповете вече не миришат. Минах през един пуст магазин и си задигнах дискмен с батерии. Пуснах си диска, оказа се на някаква група - shemale ZERO - не съм я чувал, но звучи яко. Проблемът е, че годна за ядене храна се намира трудно.
ден 6: Попаднах на магазин за трайни колбаси, колко хубаво! Напълних си една торба и потеглям на пътешествие.
ден 7: Излязох от града и по някое време на магистралата ме качи един тираджия на автостоп. Какво съм избирал не разбрах, но колбасите не били толкова трайни. По някое време тираджията се оплака, че му миришело и ме изхвърли. Мамка му и парцал! Аз пък нищо не усещам...
Онзи тъпак шофьорчето ме остави насред магистралата! Теглих му една наум, после и една на глас, после още една. Последната благословия може би нямаше да достигне тираджията, тъй бе отправена и към някакъв селяндур, който профуча с москвича си покрай мен (издънил чалгия до дупка) и на всичкото отгоре ми показа среден пръст, крещейки "Абе вземи се изкъпи, бе, смърдел!" Шеебама, проклети селяндури.
Примирено тръгнах по пътя, като отвреме навреме вдигах палец към минаващите покрай мен коли. От една хвърлиха някаква празна бутилка, която се строши в главата ми. Или май не е била празна, я... не бе, то туй било кръвта ми! Супер, сега и главата ми сцепиха!
След няма и половин километър ме очакваше изненада - задминалия ме москвич бе чукнал джипа на някакъв джиклас. Мутрата тъкмо стоварваше яките си крачища върху тиквата на селяка, когато стомаха ме присви и аз приклекнах край пътя. Не си свалих гащите - за какво, трябва да пазим природата чиста пък и нещо позахладняваше, а винаги е приятно задника ти да бъде добре стоплен...
Изправих се с въздишка на облекчение, когато главата ми почна да звъни. Проклетата бутилка... не. Огледах се и видях стадо кози, явно привлечени от миризмата. Наобиколиха ме и започнаха да ми се кипрят. По едно време бях направо обграден от тях и се чудех вече как ще се измъкна! Добре, че се появи козаря, крещейки: "Оч, развратни гадини такива! Само да подушите пръч и веднага... А, ти бе дангалак, какво ми примамваш козите??!!". Смънках нещо в свое оправдание, избутах настрана муцуната на една коза, която вдъхваше миризмата, идваща от чатала ми, а ноздрите й трептяха вдъхновено и се затичах към паркирания москвич. Собственика му нямаше нощ против - лежеше кротко на асфалта с разцепена глава. Когато ме видя понечи да каже нещо, но аз му рекох да си почине и му дадох пълна упойка под формата на един камък в главата. Май го ударих по-силничко, отколкото трябваше... е, нищо. Ще му съберат мозъка с лъжичка и ще му го насипят обратно. Пък и като гледам колко простаци има тука, все и с половин мозък ще се живее.
За финал извадих диска от скромната уредбица, набутах вътре моя и потеглих с рязко свирене на гуми. Затваряйки врата за малко да откъсна главата на онази любопитна коза.
Подкарах с пълна газ и куфеех на надутата до немай къде тресня, когато внезапно колата изхъхри и умря. Възкресението щеше да настъпи едва когато в резервоара се налееше малко свещен бензин, но тъй като аз не разполагах с такива екстри, а бензиностанции наблизо нямаше, слязох от колата и отново потеглих напред. Преди това обаче не забравих да претърся багажника. Вътре открих единствено някакъв труп и тъкмо се канех да го претърся, когато зад мен рязко наби спирачки полицейска лада и от вътре изскочиха две ченгета. Свариха ме по долни гащи, тъй като отново ме бе подгонила нуждата. За щастие преди да ме арестуват двамата умряха - уби ги някаква коза - директно прегриза гърлата им! Оказа се, че това бе моята фенка - търчала подир колата. Явно аромата на гащите ми по някакъв странен начин и напомняше пръч, и то доста разгонен...
За да й се отблагодаря за услугата, вдигнах я на раменете си и я метнах през мантинелата - козата изврещя и докато летеше във въздуха, очите й бяха вперени в мен и по-конкретно в гащите ми с неописуем копнеж.
Въздъхнах, показах среден пръст на подминалия ме автобус със селяни, който ме заля със задушлив пушек. Странно... димът не се разсея доста време. Защо ли?
Набучих слушалките в ушите си и поех напред... към следващото продължение на историята.

--------------------------------------------------------------


ПС: Авторът е анонимен.
 
;